Да те нараня!

Когато вечер затвориш очи,
исках само мене да виждаш.
На слънцето с ранните първите лъчи,
исках за мене да мислиш.
Исках да съм в ума ти,
от мен да имаш нужда ти.
Без мене да не можеш да обичаш,
без мен студът да те рани.
Да имаш нужда от гласа ми.
Да искаш да ме галиш.Да гориш.
Да искаш само мене да прегръщаш,
без мен и шоколадът да горчи.
Да стана смисъла на радостта ти.
Да бъда за сърцето ти една.
Да си зависим ти от любовта ми.
Да те оставя!Да те нараня!
Исках просто да усещам,че боли те.
Да знам,че в теб дъжда вали.
На есента да си изгубен сред мъглите,
за всички сълзи ти да си платиш.
Сега си мой.И жалък си.И слаб си.
Сега си лесен,малък и раним.
Сега обаче май не съм щастлива...
Сърцето не можа да отмъсти...