В края на една година...

Коледа е...
Ужасно ми е трудно да започна тези редове,защото от тях трябва да се роди една изповед...Една изповед за всички мои грехове.Една изповед за всички изказани лъжи.Една изповед за моета 18-та година...
Отива си 2006...Годината в която за първи път обичах,за първи път изрекох страшната дума...и за първи път изневерих...Жестока истина,с която не се гордея,но която ми донесе непознато щастие...и непозната болка...
Връщам се назад във времето и си спомням всико с най-малките и незначителни подробности...Спомням си как се запознах със Станислав и колко го обичах...Спомням си как заминах за Слънчев бряг...Спомнях си колко ми беше трудно първите седмици...Спомням си как срещнах Велин...Спомням си колко ми лазеше по нервите и най-вече спомням си как се влюбих...
Понякога се питам дали тази 18-та година наистина е била толкова съдбоносна,колкото ми се струва и...Знаете ли?Тя е била много по-важна от колкото някога съм допускала...Защото през нея станах жена...Станах жена в онзи цялостен и тайнствен смисъл...Станах жена в най-дръзките си мисли и най-забранени желания...Станах жена и се научих да нося отговорност...Аз просто порастнах!
Казват,че да си на 18 е същото като да си на 17 или на 16,но не е!Това е само мит измислен от възрастните,страхуващи се да признаят,че децата им вече могат сами да се оправят в живота,да се борят и да побеждават!
За тази една година станах силна!Имах и възходи и падения,имах щастливи и тъжни моменти,но нито за миг не съм се уплашила,защото вече знам-мога да се справя с всичко!
Отива си една много специална за мен година...Страх ме е да се разделя с нея и очите ми се пълнят със сълзи дори само при мисълта,че тя никога вече няма да се върне...
Ужасявам се като си помисля колко много хора трябва да оставя в 2006,за да започна с нови сили идващата 2007,която ще ме разплаче още мильон пъти,ще се влюбя още поне веднъж и ще победя живота...в собствената му игра!