След кратки (и не толкова кратки) размисли днес,най-после сядам да поговоря с вас за ревността...
Трудно ми е да пиша за тема,по която имам възможно най-малко право да изказвам каквото и да е било мнение,защото съм последния човек на земята,който има право да ревнува...Но е факт!-Ревнувам Те и от слънцето и от вятъра...От всяка жена преди мен в живота ти и от всички онези,които ще дойдат,когато си отида...Ревнувам те до болка...Ревнувам те до лудост...Ревнувам те безкрайно много...
Винаги съм изказвала "компетентно" мнение пълно с клишета от рода на : "Ревнува не онзи,който обича,а онзи,който иска да го обичат." или "Ревността е породена от липса на доверие между партньорите"...и всякакъв род подобни глупости...Но днес осъзнавам колко НЕ права съм била.
Не мога да си обясня толкова много неща и в повечето пъти дори не се опитвам,защото живота е твърде сложен (за "русата" ми главица),но ревността като явление е нещо,което ме тормози от доста време и което май никога няма да разбера...
Винаги съм казвала,че аз не ревнувам,но това е предната маска,която слагам на лицето си...Истината е страшна и дори срамна - ревнувам...Болно ревнива съм и понякога дори незнам как да се справя с положението...Казвам неща,които не трябва,правя хапливи забележки и макар да знам,че нямам право,търся сметки за минали неща...
Не го искам...Но не мога да се контролирам...
Извиненията са излишни и не се извинявам...Опитвам се просто да се разбера...Защо толкова ме е страх и по важното - от какво?
Най-лошото е,че знам,че освен всичко друго принадлежа към онази група хора,за който един приятел казва "флиртуваш с всичко живо,което има пе*ис"...
Не ме разбирайте погрешно...Става въпрос само за двусмислени разговори и забележчици и може би дълбоките деколтета,с които подсъзнателно търся внимание...Не,че ми липсва...Но никога не е достатъчно...
И кажете ми-Защо човек като мен-абсолютно ужасен,непостоянен и незаслужаващ да бъде обичан изпитва такава зверска ревност към единственото момче в живота ми,за което не съм само гърди ?...Единствения човек,за когото съм пред всичко личност...
С какво право се опитвам да контролирам някой,който въпреки всичко никога не се опита да ми забрани или да ме спре да направя нещо?Защо ревнувам единствения човек,който търпи стоически всичките ми настроения и прищевки?Защо не осъзнавам колко много го наранявам с постоянните си забележки и разговори за други момчета...
Кога се превърнах в такъв егоист?!
от всичките клишета, който съм чувала за ревността си мисля, че най-доброто е : "ревнува само този, които си мисли, че ще загуби нещо, което не заслужава".
ОтговорИзтриваненормално е човек да ревнува... в някакви допустими граници, когато все още това е просто израз на чувства. тоест не мога да си обясня поведението, когато на някой изобщо не му пука и е напълно безразличен от към тази страна.
понякога си мисля, че нещата не опират толкова до доверие, колкото до съзнанието дали партньора ти държи на теб и дали ти си му достатъчен, за да изпълниш света му. пък и става въпрос и за собствената увереност на всеки в себе си.
винаги съм смятала, че ако един човек реши да изневери дори няма да търси причини, за да го направи, то просто ще стане. така че с голямата и разпалена ревност само хабиш и собствените си нерви и тези на човека до теб.
катт
Винаги съм знаел, че ме ревнуваш от пичките по улицата. :P И въпреки, че винаги отричаш, този ти пост потвърди моите съмнения. Разкрита си! :P
ОтговорИзтриваневсе едно за себе си чета ...
ОтговорИзтриване