От няколко дни се каня да пиша,но все нещо става и не мога...
Имам 30мин до упражнението по ПИМС,така че трябва да съм бърза :)
Напоследъм много си мисля...Мисля си за различни неща...
Мисля си колко отдавна не съм писала стихове...Сякаш смока над София е задушил и моята Муза...А толкова обичам да пиша...
Мисля си колко ми липсва Бургас,въздуха му и аромата на море...
Мисля си колко ми е писнало от това надпреварване с времето...
Мисля си колко много искам да мога отново всяка сутрин да се будя до едно тъмнооко момче...и всяка вечер да заспивам в прегръдката му...
Мисля си колко много ми липсва спокойствието и сигурността,които ми дава моето Мишле...
София ми е все по чужда с всяка минутка...Все по отблъсваща...Все по враждебна...
Докога ли ще издържа между чука и наковалнята...Между личните ми амбиции и нуждите на сърцето ми...Между София и Бургас...
Толкова съм щастлива,че утре се прибирам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар