Излязох с 9 годишната ми братовчедка в гората,за да й покажа най-красивите места,който помня от детството си...Всички онези места,които тя може би никога нямаше да види ако аз не й бях показала...Защото е едно от многото деца в днешно време,които живеят под похлупак...Едно от многото деца,за които гората съществува само в приказките...Деца,които никога няма да се гонят сред боровете,да крадат млечна царевица от чуждите ниви,да берат капини докато целите не станат в червени петна и с издрани колене...И ми стана тъжно...
Стана ми толкова носталгично за всички онези мигове,които са си отишли...За всички спомени,които никога няма да върна...За всички приятели,които може би никога вече няма да срещна...
Липсва ми моето детство...
Заведох малката Вяра на едно от любимите ми места и тя беше запленена от него...Гледаше го така хипнотизирана,че си спомних как аз видях това място за първи път и как магнетизма му ме опияни...
Затова реших да ви покажа снимка на Онова място...За да го споделя с вас...Да усетите и вие Магията...
Няма коментари:
Публикуване на коментар