"Понякога, за да откриеш историята трябва да се огледаш.
В сенките. На върха на очевидното.
Можеш ли да я видиш?
Погледни от по-близо.
Не поглеждай на другата страна, не бягай,това е животът.Не губи надежда, не бягай,това е животът.
Тази вечер някъде в Америка имаше гимназиален баскетболен мач.Репортерите ще направят репортажа си.Ще ви кажат какъв е резултатът и кои са били ключовите моменти в мача...Но това не е истинската история.
Всъщност, историята въобще не е в това."
***
"Скъпа, Моли. Това ще ти прозвучи малко странно, но...Бих искала да боядишеш старата врата на гардероба ми.
Работата е там, че никога няма да има момент, в който да си по-почтена.Убежденията ти да бъдат по-силни.Или действията ти да бъдат по-искрени отколкото са сега.Това значи, че трябва да преследваш нещата, които те вълнуват.
Бъди уверена в себе си и поемай рискове.Заличи моите думи, за да можеш да напишеш своите.
Моята история може да те е вдъхновила, но съм сигурна, че твоята история ще вдъхнови следващото момиче, което ще живее в стаята ни.
Знай, че ако някой не пише за теб това не значи, че животът ти няма значение.
Можеш сама да пишеш за себе си...сама изгради съдбата си.След години друго момиче ще запази,това което си написала на врата,достатъчно дълго, за да разбереш как е вдъхновило самата теб.И тогава можеш да кажеш на
това момиче да боядиса вратата,защото си осъзнала думите, които си написала, приятелите, които си имала,нуждата, която си имала, ще остане завинаги под тази боя.
Любовта, която си изпитала ще остане там завинаги,искрата от нещо неоспоримо, семената на надеждата...Истината за по-доброто или по-лошото,
горяща бурно под повърхността.
С обич, Пейтън."
Няма коментари:
Публикуване на коментар