Празната стая шепти забравени думи изгубени от мен преди началото на вечността...Вървя през свят на сенки и се опитвам да си спомня коя съм-Безмислено!
Объркала съм пътя към щастиeто много отдавна...Прекалено отдавна,за да мога да се върна назад...
Отражението на собствените ми страхове ме преследват толкова дълго.Не съм способна вече да се изправя срещу тях...Прекалено много спомени счупих...Екотът на разбити мечти все още се носи из въздуха смесвайки се с остатъците от трезвото ми съзнание....
Огледалата на сънищата вече не могат да ми помогнат...Само парченцата стъкло все още продължават да си спомнят за мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар