Думи откъснати от сърцето се блъскат в затворения прозорец и кънтят в нищото...Стъклото сякаш се пръска под безмилостният им натиск и капчици от нахлулия в стаята дъжд мокрят лицето ми...Парещата болка се слива с тях и гори студената кожа...Вали!
Група деца притичкват покрай мен и ме поглеждат с пеазните си очи...Те също нямат души...Страхът ограби всички ни...Сега сме просто крясък на гларус стихнал над заспалото море...
Няма коментари:
Публикуване на коментар