Забелязали ли сте как понякога просто имате чуството,че целият ви свят върви наопаки?Сякаш нещо се е счупило и вие самите не знаете какво?Иска ви се да изпиете някакво мъничко хапче и да заспите,а като се събудите живота ви отново да е розов такъв какъвто е бил толкова много пъти.
Хората казват-същата си!Само тук вътре малкото болезнено наранено сърчице знае,че вече нищо не е като преди...Нещо липсва и всичко ви боли....Боли без да знаете защо...като малко затворено дете,което плаче,за да излезе на дневна светлина,но и вие,както и аз,никога не бихте го пуснали да излезе,защото това значи-"край!".Край на това,което сте..Карй на човека когото виждате всяка сутрин в огледалото!
Огледало...Какво всъщност са огледалата?Отражение на собсвената ни същност или жалко подобие на онова,което всъщност искаме да бъдем?Нима можем винаги да поддържаме образа създаден от нас самите и да заблуждаваме себе си,че това е нашият свят!?Не играем ли всички смешен театър...подтискайки чувствата и нуждите си...Ирония и гротеска преплетени в жалките ни същества...Докато се събудят сърцата...и тогава започва да боли!
Дали съдбата,дали тайните ни мисли,а може би просто последица от години сближавали два пътя,за да се преплетат за един миг,но понякога срещаме странни хора...Едни забравяме,други се спомняме с усмивка,а трети...Трети просто ни променят,за да се превърнем в себе си.
Вървейки по празните зимни улици вятъра ми довя спомен от отдавна забравено минало.Дъжд от мисли,носещи след себе си кални реки от грешки и съжаления...А защо?Нима човек,който е значел всичко може днес да бъде никой!Нима трябва да се обвиняваме,че сме били обичани някога от някого,на едно друго място...по слънчево?Защо трябва да се извиняваме на света че сме били щастливи и да повтаряме в несвяат: "Защо?"...
Няма смисъл...всичко е илюзия,само щастието и споменът за преживяно такова са непреходни...Нека поне веднъж не бъде грешка да се усмихнем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар