Пролетното настроение е простряло благодатната си длан над моя Бургас и слънцето все по често се показва зад величествения "Мираж"...Сладкото опиянение на раждащия се живот е пропило в душите на забързаните хора и все по-често се обръщаме,за да си кажем: "обичам те"...Светът е отново розов след цяла една зима от сълзи...
Екотът на изгубени стъпки се слива с шепот на влюбени звезди и нощта сякаш залюлява в пазвата си целия свят...Мракът скрива в булото си и морето,разпиляло сините си коси по затопления пясък...Една симфония с дъх на череши и ухание на цветен парфюм...
Крясък на гларус се спуска и сякаш цялата вселена се свежда до този миг...Вълна от спокойствие ме залива...Замо изрезките от старите вестници още ме гледат безмълвни...
Кога ли ще проговорят и те?
Няма коментари:
Публикуване на коментар