Полъхът на есенния вятър погали лицето й и тя изтръпна...Усещаше го!Сякаш той още беше тук и я наблюдаваше скрит зад някой ъгъл...
Притихнала във вечерния здрач тя притвори очи и се върна назад...
Колко много неща могат да се променят за два месеца...Сега сякаш живееше друг живот...Сякаш беше друг човек...не познаваше човека,в когото се беше превърнала,но го харесваше...Харесваше решителността и самоувереността на новото си Аз...Сега беше по-силна...беше победител!
Знаеше кой я бе променил толкова много...Знаеше,че дължеше всичко на него...Той я бе научил да държи на себе си...да се уважава и обича:)Бе я накарал да се почуства желана и единствена...И сега усещаше горещият му поглед върху тялото си...Колко пъти я бе изпивал с тези маслинени очи...Тя се разсмя...
Спомни си първата им среща...Спомни си как нахълта в стаята и Го видя...Спомни си ироничните му забележки по нейн адрес...Ах,колко я вбесяваше само!Никога не бе вярвала,че точно в него ще се влюби и че той ще промени живота й...
Усмихна се почти през сълзи...Нима можеше да забрави това лято?!?Не вярваше,че то свършва...отказваше да приеме,че есенната слана е попарила златните цветове на морския пясък и дъждовни облаци почернят тюркоазеното синьо на небето...
"Зимата започва..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар