Автобусът запали и отново потеглям на път...Отново преглъщам парещата болка и крия сълзите си зад мръсното стъкло...И отново се разделям с теб..и отново се сбогувам с лятото...и пак се губя...
Толква пъти ми се е искало да вярвам,че НАС пак ще го има...Толкова пъти ми се искало да нарисувам с детска наивност как ще продължавам да се будя до теб и да те гледам докато спиш!Иска ми се да вярвам ще ще продължавам да усещам аромата на кожата ти,а ти да се усмихваш на сън!Иска ми се да вярвам,че и утре ще ме целунеш по челото преди да заминеш на работа...Но няма...
Поглеждам в очите ти и чета тъгата в тях...Разсеяно се усмихваш:"Скоро ще се видим нали?"..."Може би"...
И двамата знаем-утре няма да има...Всичко свършва тук където започна-на брега на морето...
Обещавам да дойда...Кълнеш се-ще си само мой...Кого залъгваме?Отдавна вче не сме деца...На края на пътя сме...Невъзножна е любовта ни разделяна от толкова километри...Нека не се залъгваме...Не сме деца...
За няколко дни всичко беше като преди...Вечерите край басейна...Целувките в джакузито...Бутилка вино и черен шоколад...
Отново бяхме щастливи...а раздялата ни се виждаше далечна...Лятото ни подари още 5 дни и вече си отива...
Усещам дъха ти и забързания ти пулс..."Време ли е?Разделяме ли се?"...Целуваш устните и искаш да ти кажа,че ще продължим...Очите ти ме умоляват да обещая,че ще сме щастливи...Бебчо,не сме деца...Не искай да те лъжа!
Автобусът се отдалечава и вече те губя от поглед...Отново се сбогувам с моето лято...Подарих ти частичка от себе си...Ще я пазиш нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар