Ето,че началото на учебната година вече е факт,а аз още се нося по течението летните настроения...И както всяка есен и тази ми носи толкова много нови размисли...
Наскоро някъде чух една мисъл.която много ми хареса..."Животът е много прост-правиш избор и не се обръщаш назад"...Обещах си да превърна тази мисъл в моя философия на живот,но понякога нещата са по трудни отколкото ми се струва...
Мога ли наистина да не обмислям постъпките си и да не виждам стотици пъти на ден лицето ти,когато си казахме "Сбогом"?
Мога ли да те срещам и да те подминавам като непознат?
Мога ли да бъда ледена кралица,когато ме изгаря нуждата да бъда просто човек?
А какво е да си човек и кое е човешкото в човека?Нима е сме създадени така,че да нараняваме...Нима не можем просто да продължим напред и да не боли...Защо винаги единия трябва да бъде лош,а другия жертва...Не може ли просто да се разделим на кръстопътя и всеки да поеме в своета посока?
Човеци?Може би...в някой друг живот...
Преосмислям всичко отново и отново...Знам че някой ден ще си ми благодарен за края...Някой ден ще спреш да ме мразиш и ще ме разбереш...Нима трябваше да те лъжа?Нима трябваше да остана с теб от съжаление?Нима после няма да боли повече?Измама...
Дано някой ден ме разбереш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар