За първи път от създаването на този блог мисля да напиша нещо сериозно,нещо като малък размисъл за хората и истинската им същност.Естествено като познавам собствения си стил на писане това ще бъде много трудно,но дори самата идея да предизвикам себе си,си струва:)
Задавам си толкова въпроси за странните характери,нрави и привички на хората,респективно мъжете,и не мога да намеря нито един отговор...
Днес с най-добрата ми приятелка се бяхме събрали за по парче торта в сладкарница „Неделя“ (искрено ви препоръчвам!) и се неусетно се впуснахме във вечното ни изследване на мъжката логика или по-точно на липсата на такава:)
Забелязали ли сте как колкото и да се опитвате да Го разберете-никога не се получава...Ами тогава?Къде се крие разковничето на идеалната връзка?Нима наистина мъжете са от Марс,а жените от Венера и цял живот безуспешно се опитваме да намерим общ език?!Нима наистина сме толкова различни?
Стараейки се да бъда максимално безпристрастна и да прикрия характерните за мен феминистки изказвания се питам има ли нещо сбъркано в цялата „ситема“ или сбърканата съм аз?Защо не можем да намерим поне едно общо нещо...Дори на секса гледаме по различен начин...И няма как-отказваме да погледнем света през очите на другия...и всеки е прав за себе си...
В женския свят мнението на другите (визирам приятелки,колежки) сякаш няма толкова голяма тежест...Не,то мнението има тежест (и може би затова се съветваме дори за лака за нокти,който възнамеряваме да си купим),но не се страхуваме от неодобрението им.В женското приятелство,го няма момента на страха да бъдем отлъчени от компанията,защото другите не харесват гаджето ни...Те ще ни мърморят малко,ще го обсъдят от глава до пети и накрая ще го приемат,защото така или иначе той ни прави щастливи:) ...А дори въпросният господин да излезе пълен мухльо в най-лошия случай ще изслушаме лекцията „Аз ти казах...“ и ще ни подадат пакетче носни кърпички и кутия шоколадови бонбони-готово!Излекувана си!
Как стоят нещата обаче при силната половина на човечеството (според личните ми скромни наблюдения)...
За мъжа най-големия страх е да бъдеш отлъчен от „тайфата“...Всеки позволил си да бъде мил,нежен или внимателен с „дамата на сърцето си“ бива подлаган на цял дъжд от подигравки и на мига е обявен за „женчо“...Това естествено е като удар под кръста на мъжкото достойнство и пред приятеля си твоето „мило момче“ (което вчера донесе китайско на път към вас,за да не си играеш да готвиш) те строява с репликата „Жено,отивай да приготвяш салатата,аз ще пия по бира с момчетата и се прибирам.“ Гадно,а?
Естествно това правило не е общовалидно на 100%,пък и има възраст,в която май се надраства,но поне сред „кавалерите“ между 18г и 25-26г все още се наблюдава доста често...
А!Сети се нали?Сега разбираш защо вчера се държеше толкова арогантно,когато го помоли да спре с тази водка (а приятелите му се заливаха от смях) и защо днес разкаяно ти се обади да ти иска извинение опитвайки се да ти обясни,че не говорел сериозно...
Мхм...Какво да се прави?Такива са нашите „смели“ мъже-изплашени момчета,който се страхуват от етикета „мъж под чехъл“...Но нали затова го обичаш-винаги ще остане хлапак :)
Мислиш вярно, но наистина гледаш само от едната страна. Някои мъже наистина търсят одобрението на хората от "тълпата" им относно приятелките им, но нима и вие не го правите? Съмнявам се... Ако наистина държиш на някой няма да се откажеш от него само защото някой твой приятел не го удобрява нали? Ако ти е истински приятел ще свикне с него. При момчетата въжат същите правила както и във вашето племе. Не мисли, че сте толкова различни.
ОтговорИзтриванеОпределено определението "Мъж под чехъл" не ми допада. Не съм и някакъв лилью, който тръгва да плаче със и без повод. Въпрос на разбиране и характер. Ако си подвластен на чуждото мнение, то ти не си личност. От друга страна ако не ти пука за чуждото мнение ставаш аутсайдер. Хубаво е да си някъде по средата. :)