"-Защо връзките винаги трябва да са толкова трудни?
-Защото единственото по-трудно нещо е да си сам... "
Напоследък май ми се насъбра доста свободно време (прекалено много ако питате мен) и това не ми се отразява особенно добре...Като оставим настрана факта,че само се чудя каква работа да си намеря из къщи,за да избегна ученето (както в момента),ми се струва,че с толкова свободно време започвам да мисля прекалено много...А това не е никак хубаво!(всеки,който ме познава ще потвърди)...Най-лошото е,че не просто мисля,а мисля за теб...и сълзите не пресъхват...Какво ми става?
Чуствам се толкова пуста и празна отвътре...Неспособна да изпитам емоция или обич...неспособна да мразя дори...Ужасно е!
Страхувам се!Сякаш всеки ще ме нарани...Не допусам никого до себе си...Не искам пак да съм слаба...Не и след теб!
А имам нужда пак да се усмихвам без да играя роли,да целуна някого без вътрешната ми аларма да крещи "Бягай!"...Искам пак да съм влюбена!
Щастлива съм с живота си!Наистина!Не си мисли,че не съм...Раздвам се,че и ти беше част от него...Радвам се,че съм ти посветила толкова неща...Радвам се,че те нося в спомените си и че понякога ме посещаваш в сънищата...Радвам се ,че щом имам нужда мога да поговоря с теб в мислите си,но...Просто ми пречиш пак да се влюбя...
Случват ми се много хубави неща и знам,че би се зарадвал,ако знаеше...Забавлявам се и срещам много нови хора...Но винаги в очите им търся теб!
Сега си имам едно момче...Не сме заедно...Не по ОНЗИ начин,но с него май нещата започват да стават като с теб- "приятели с привилегии" (както казваха в един филм)...И пак ме е страх...Ами ако се влюбя?...Обещай ми,че няма!
Знаеш ли,че още спя с Немо?Смешно е...Вече съм почти на 19,а продължавам да спя с плюшената риба,която ми подари...Помниш ли,че се разплаках!?Помниш ли как ме утешаваше!?Сякаш е било преди 100 години...Толкова отдавна...Но вече е друго!Вече те преболедувах!Порастнах и съм по-независима...Не бих се върнала при теб...Остави ме да живея...
Отивай си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар