Понякога листът мълчи и ме гледа злорадо,сякаш се радва,че не мога да чуя мислите му,но друг път…Да!Друг път той разкрива душата си пред мен.И тогава…тогава приказката започва…
Обичам да слушам разказите на листа.Толкова са истински.Толкова са ми близки.Толкова са мои!Сякаш не листът чете моите мисли,а не аз неговите…
Той рисува пред мен непознати и чудати картини…Рисува любов…Рисува раздели…Листът рисува живота ми.
Понякога чак ме е страх,че може и някой друг да чуе мислите му.Някой друг да разгадае драмата на живота ми и да види,колко съм сама…Понякога…
Понякога е интересно понятие…
Понякога плача на филми…Понякога-не.
Понякога ми става тъжно за другите…Понякога-не.
Понякога изпитвам носталгия по миналото си…Понякога-не.
Понякога е интересно понятие…
Незнам дали разбрахте какво ви разказва листът…Но аз разбрах…
Разказа колко е трудна любовта…и колко трудно е да заспиваш вечер в едно празно студено легло…Колко е трудно да се събуждаш сутрин без целувка…Как липсва любовта…Когато си я срещал…Когато си я имал…Когато е далеч…
Разказа ми за едно момиче,което живееше в големия сив свят,а той се опитваше да задуши розовата й душа и да открадне вълшебния блясък от очите й…Опитваше се да я нарани. Сивият свят крещеше толкова силно в главата й,че тя се бореше със себе си,за да чуе мислите си…А може би вече се е предала…Може би вече няма да чува всичко онова,което й разказва листът…
Може би повече никога няма да пише…?
Незнам…
Чакам листът да ми разкаже края на „приказката”…
Мило ,Теди, не се предавай! Ти винаги ще си най - слънчевия човек ,който познавам...:)
ОтговорИзтриванеЧака толкова дълго ....сега ли ще се откажеш...?Аз не мисля , че ще се откажеш... целувки и много гушшшшш от мен (Мимс)