Хаоса в главата ми!

Една година мълчание...
Една трудна за мен година. Една година, в която порастнах.

* * *

Преди няколко дни Той седеше пред мен и ме гледаше замислено: "Знаеш ли, че си станала жена?", каза ми "Пораснала си." ...
...Не повярвах.
И тогава реших: Ще препрочета блога си!
Невероятно!
Сякаш никога не съм била този човек.
Сякаш опознавах някого, когото отдавна съм изгубила.
Сякаш срещнах стара приятелка...
Намерих се!

* * *

Притихнала в тъмнината се опитвам да си спомня каква съм била, в какво съм вярвала, на къде съм отивала... Седя си и си мисля за пурпурното слънце, което осветява къщата ми на залез; за аромата на сол, който ме опиянява рано сутрин; за един 19ти рожден ден и вкуса на пресни палачинки, който пропива навсякъде в дома ми... Спомени!
Но аз съм същото момиче - още обичам женските вечери; още съм влюбена до полуда в моето тъмнооко момче; още обичам да се гушкам в мама (въпреки факта, че съм на 24 :)); още вярвам в дядо Коледа и в коледните чудеса; още обичам моето усмихнато Кати, което винаги ще е кара да се чуствам на 18г... :)... А бяха други времена...

* * *

Пиша всичко това, за да подредя мислите си.
Пиша всичко това, за да намеря истината за себе си.
Пиша всичко това, за да започна на ново, на чисто... за да съм на ясно от къде идвам...

* * *

Понякога се будя нощем, за да усетя аромата Му. Понякога се опитвам да си представя живота си преди да Го срещна. Понякога си мисля, че без Него не бих се чувствала така цяла и завършена; без Него не бих имала какво да е амбицира да давам най-доброто от себе си; без Него не бих могла да бъда Аз...
... а може би заради Него, аз вярвам в Любовта :)

* * *

Всеки ден срещам погледите на хората облечени в сиво...
Те са тъжни, уморени хора. Те използват силни думи и хвърлят страшни обвинения... Казват, че Я няма! Казват, че всичко е пошло! Казват, че всичко е лъжа...
Става ми тъжно!
Става ми тъжно, че някой отрича нещо, което не познава...
Става ми тъжно и ми се искам да ги хвана за ръка и да им покажа цветовете на прекрасното утро с аромат на зима; да им покажа нощта пропита с вино и страст; да им покажа споделеното щастие и споделената мъка; да им покажа трепета да усещаш аромата Му...
Не мога...
Не мога да ги накарам да срещнат Любовта, в която не вярват!
Не мога да ги накарам да отворят очи и да видят свта на другите!
Не мога да ги накарам да се усмихнат на слънцето и да се окъпят в светлината му, вярвайки, че най-хубавото престои...
Не мога да ги накарам да се наслаждават на живота...
Не мога да ги спра да мразят...
Те са сиви хора. Те не вярват... А когато не вярваш, не виждаш...

* * *

...И после любовта била сляпа :)