От всичко най-много мразя несподелената любов...
... или може би по-скоро неоценената...
... Как може някой да не вижда Любовта, която се разхожда пред очите му и упорите да гледа встрани...
Как може да си влюбен, а да не го осъзнаваш... ?!
Как може очите ти да светят, а ти да твърдиш, че това е просто слънчевото отражение... ?!
Има хора, които цял живот не срещат половинката си - как може да я срещнеш и да се правиш, че не е Тя...
Е, не ги разбирам тези хора...
...
Истината е, че не разбирам нищо от Любов - аз съм ужасно влюбчиво същество. Пристрастена съм към еуфорията на влюбването, напрежението на първата среща, играта на думи и надцакването "аз съм по-самоуверен"...
Влюбвала съм се десетки пъти, седяла съм будна по цели нощи мислейки пъклени планове за "небрежни и неочаквани" срещи, усмихвала съм се на непознати момчета...
Но винаги, винаги съм вярвала, че онова което иска сърцето ти е единственото истински важно нещо в живота ти, единствения верен път към щастието, единствената движеща сила на целия свят...
... Да, знам, че не разбирам нищо от любов, но винаги съ вярвала, че емоциите имат много повече доводи от здравия разум и винаги съм се вслушвала в желанията си - тук и сега! Винаги съм вярвала, че няма друг верен начин освен този... и макар да съм била наранявана стотици пъти, точно по този начин срещнах любовта на живота си и впускайки се "с надолу главата" в тази нова връзка успях да го спечеля за себе си...
... защото, какво значение имат другите, когато аз и той сме тук, сега и завинаги!
Защо трябва да ми пука за другите, когато знам какво искам сега и веднага?!
Защо трябва да мисля, когато сърцето ми казва "Давай!"?!
...
Дааа, истината е, че не разбирам нищо от Любов, но скромия ми опит ми е показал, че когато искаш нещо трябва да си го вземеш...
Няма смисъл да се дърпаш - това е загубено време...
От всичко най-много мразя неоценената любов...
... или може би по-скоро отричаната...
Няма коментари:
Публикуване на коментар