Началото

Тишината изпълваше стаята. Тихо. Странно тихо. Почти плашещо...
Тя отвори очи и долови равномерното му дишане - "Сега е момента", помисли си и бавно се измъкна от леглото. Слепешката намери хвърлената на пода, набързо съблечена, рокля и я облече в движение. Притича през полуосветения коридор и с облекчение затвори вратата зад себе си. Усети ледения нощен въздух, който сякаш изгори дробовете й - "Най-сетне!", смачка набързо косата си в небрежен кок, нахлузи токчетата с отработено движение и самоуверено вдина ръка да спре прелитащото край нея такси. Писък на спирачки отекна празните улици...
Габриел се изгуби в нощния град.

...

София се качи в метрото както всеки ден точно в 07:20. Същите хора, същите лице, същите разговори - беше започнало да й писва. Усети как някакво странно недоволство се заражда в нея. Нима това бе искала от живота си?! Прималя й. Имаше спешна нужда от едно мартини. Взе решението веднага. Извади мобилния си телефон ...
- Да, шефе, няма да мога да дойда... Не, не се чуствам добре... Явно съм се натровила на партито снощи... Да. Дочуване.
Натисна "червената слушалка" и вече знаеше точно какво да направи.
Слезе от метрото и се запъти към "Барът".

...

Жан се събуди. Главата му пулсираше с тъпа болка, а вкусът в устата му му напомни колко много беше изпил снощи. Огледа се. Слънцето зад завесите му подсказа, че най-вероятно минава 10:00.
С мъка се опита да си спомни какво се бе случило, но спомените му преливаха в цветно петно с вкус на текила. Разхвърляните дрехи по пода му подсказваха, че снощи е имал компания, но от момичето, с което се прибра нямаше и помен.
Отчаяно се опитваше да се сети за името й, но сякаш тя никога не го беше казвала. Усмихна се - помнеше само големите й сини очи.
Отпусна се обратно в леглото и усети парфюмът й. Доста скъп за момиче, което беше срещнал в "Барът"...