Ще бъда силна!

Седя сама в празната стая,а вятъра злобно съска в прозорците и сякаш за хиляден път повтаря страшната дума..”СБОГОМ!!!”...Затварям очи и си мисля за теб..За моета обич..за всичко което ти дадох и лъжите които получих в замяна....
Знаеш ли?...Не те разбирам...Не мога и не искам да проумея защо трябваше да живеем в една лъжа.В един свят..в кйто макар да бях щастлива съм била просто марионетка в ръцете ти..Една малка кукла с която можеш да правиш каквото си поискаш...Чуствам се жалка..Но всъщност НЕ!Жалкия си ти..Ти с твоето лицемерие и подлост..Наистина ли си мислеше че ще ти е толкова лесно да ме изхвърлиш от живота си и да ме сломиш...Като просто не ми се обаждаш...Като тя ми праща SMS-и...Не става така..Съжлявам няма да ти направя този жест..Ще си тръгна сама..Наранена..С кървяща рана..Но с гордо вдигната глава..Ти просто не ме познаваш...Няма да ти доставя удоволствието да ме гледаш как страдам...Няма да те гоня..Няма да те преследвам...Ти сам ще се върнеш..Нима не вярваш?!?..Тогава само стой и гледай...

След първата любов...

Една любов по пътя си отива,
един човек ранява ме до смърт,
една лъжа мечтите ми разбива,
но пак се раждам на света на пук.
Боли сърцето,празни са очите,
угасна вече огъня на радостта,
изми дъжда на обичта следите
и лятото изчезна с любовта.
И само вечер в мрака и тъмата,
сред сухите листа на есента
се връща с тиха стъпка пак тъгата
и спомени в стаята кръжат.
Танцуват две сърца на стара песен,
усмихвам се през сълзи пак сама
и с прилив нов на сила и надежда
заспивам в люлката на вечерта.
А уторо настъпва пак мъгливо
и мрачно е в моята душа,
но казвам си:"Ще бъда пак щастлива"
и знам ще се завърне любовта!!!

Отива си лятото...

Навън вали,разкъсва се небето,
Страда и отива си от нас,
едно щастливо,нежно бяло лято-
светлата звезда в тъмен час.
Ръцете черни днес към нас протягат
Дърветата в училищния двор
И празна,и самотна е душата,
Боли сърцето като в затвор...
Навън вали,разкъсва се небето,
Гори душата,страдам в нощта,
Отива си едно прекрасно лято...
Трябва ли да плачем за това?

За теб,мое море...

Затварям очи и те виждам,
вълшебно мое море,
и пулса далечен усещам
на твоето топло,солено сърце.
И синя безбрежност в мене се влива,
и чуствам се малка но някак добра,
и губя се,чезна сред тази магия,
разбиват се бавно вълна след вълна.
Една синя надежда пред мен се простира,
една нова горчиво-солена мечта,
морето късчета обич събира
и прави огърлица на радостта.
И в пазвата своя то мен залюлява
заспивам под було от морска мъгла...