Поглеждам към небето синьо
за първи път след зима от сълзи.
Обгръщам с поглед нежността му.
Вали над мен градушка от звезди.
Не мога да повярвам,че небето
отново шир безплътна е простряло.
Над мен е синя пуста вечност.
Небето леден поглед в мен е взряло.
Безкрая му пред мен съзирам,
прогледнала отново за света.
Живота сложен чак сега разбирам.
Отпивам глъдка огнена зора.
Не искам вече нищо да узная.
Въпроси празни вътре в мен се скриват.
Добива смисъл всичко най-накрая.
Не се налага вече да го питам.
Значенията прости осъзнавам,
защото всъщност ясен е света.
Аз господарка на живота грешен ставам.
С любов изкупих своята вина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар