Шепа пръст ухаеща на тебе,
родино моя,вземам във ръка.
Погледжам пак към миналото време,
на детството към цветните стъкла.
Ти всичко си-и обич,и омраза.
Ти-топло лято с огнени жита,
лозата в село с грозде натежала,
от кладенеца ледена вода...
Ти,зима моя,бяла и гальовна,
със снежи преспи,с ледени цветя...
Ти,есен моя,мокра и дъждовна,
танцуваща по черните нивя...
Българийо,ти всичко си събрала-
сълзи и кръв,усмивки и хора.
И в друг живот пак тебе бих избрала!
Родино моя,обич и тъга...
Няма коментари:
Публикуване на коментар