С ухание на младост се събужда
за утро ново моят слънчев ден.
Кошмарите среднощни той прокужда
и в ритъм жив понася ни с теб.
Момчетата ни гледат онемели,
приятелко,и малко ги е страх...
Две бури с теб във вихър сме се слели...
Примамва ги мъжете лудостта.
Онази твоя лудост безподобна,
тъй истинска-без маска и без грим.
Усмивката ти,дяволски чаровна,
младешки вятър в твоите коси.
Интрига,щипка сол и мерудия-
така забъркваш често любовта...
Пред теб аз мога всичко да разкрия,
ти тайни пазиш скрити от света.
Ти носиш чужди болки и тревоги.
Сълзите чужди.Чуждата любов.
Съдбата чужда вечно те тормози
и сякаш нямаш вече свой живот.
Забравиха,приятелко,че всеки
си има мигове на самота.
В такива дни обичай само тебе
и зарежи останалата суета.
Светът,приятелко,суров е.
Ще бъде и към тебе.Аз го знам.
Но нека нощем в тъмното те топли
усмивката,която ще ти дам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар