Незнам какво ми става...Незнам коя съм...
Дори живота ми доби странно измерение вече...Ненужен ми е...Празен...Сякаш купен от разпродажба в магазин за втора употреба-никому нужен...И на мен вече не ми трябва...
Остана ми само писането...Моята сила да се будя и дишам...Моето последно спасение...
А музата не идва...Стиховете ми са плоски и повтарящи се...и навсякъде е само Той-във всяка буква,всеки знак,всяка малка пауза...
Опитвам се да се разбера...Опитвам се да проумея какво искам,а е невъзможно...Обичам,а не мога да Го имам...Знам,че не трябва...Обещах Му и този път ще удържа на думата си...Поне веднъж...
Жалка съм!Наранявах,мислех се за непобедима...А накрая миналото ме превзе...и се губя преди началото на приказката...Сякаш съм сама...Завинаги...
Не съжалявам за нищо...Така е трабвало...Всичко се случва,за да ни промени...Да ни научи...Да ни покаже пътя към себе си...Съжалявам само,че боли...и че нараних Онзи,когото обичам...
Странно е как правим грешки,нараняваме...А после грешките ни се обръщат срещу нас и ни превръщат в себе си...За да не объркаме повече пътя...Само да имаше начин...Някакъв просто...Да знам,че това е била вярната грешка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар