Едно минало без бъдеще...

Толкова много тъга
сме скрили двамата с тебе...
Подминаваш ме вдигнал глава...
И боли,и се губя без време...

Хиляди думи напразно
разхвърляхме с теб помежду си.
Остана обидата само
и вярата вече се счупи...

Толкова парещи истини
забихме без страх във сърцата.
Но вече не сме си единствени
и болката само остана...

Толкова приказни вечери
връщат се нощем в съня ми.
Но всичко е вече изречено
убиха ни хиляди думи...

Гняв насъбрал се в сърцата,
в мислите злобно пропил...
И него вече го няма...
Сами сме...Както преди...

И всеки по свой път поема...
Да търси спомена нов...
Но искам от тебе да взема,
поне част от онази любов...