Любовта се събужда,за да си отиде...Поглежда ме презрително с големите си насълзени очи и ме подминава...
Оглеждам се в празната,като мен,витрина на затворения магазин...Нищо.Човек без сянка...Дух без отражение...Това остана от усмивката ми...
Не я обвинявам.Любовта ми даде всичко,но вятъра на егоизма развилнял се в душата ми унищожи дори спомените...
Отиде си всичко..."Постоихме го,за да го гледаме как се разпада"...И нима не боли?
Едно "Защо?" политнало над огризките от недоподарените ни целувки и наизвършени докосвания...и аромата на шоколадови бонбони...
Това ми остана след нея-любовта,която никога не срещнах...
Няма коментари:
Публикуване на коментар