Мисли над чаша какао...

Мхм...
Чудя се как да започна и какво да кажа...Просто...
Седя си вкъщи и цялата къща мирише на палачинки...Едно такова топло,уютно...Сгушено сред северните ветровете,които се гонят в мрака навън...И седнала пред компютъра с какао просто не мога да се сдържа да не напиша нещо,докато наблюбавам как облачета топла пара изплуват от чашата ми и се губят в нищото...
В такива дни понякога се чуствам наистина изгубена...Мисля си,толкова пъти съм си мислела всъщност,че може би не вземам правилните решения...
През целия си живот съм живяла с идеята,че ще уча "право"...А ако не това е призванието ми?Какво правим ако объркаме пътя и вместо да поемем към върховете на кариерата,удовлетворението и щастието,се забием в някоя бездънна пресечка,а връщане назад няма?!
От къде знаем какво да правиш с живота си?От къде можем да бъдем сигурни,че не грешим?И какво става с живота ни,ако една сутрин просто се събудим и открием,че не сме щастливи?
Не искам в една пролетна утрин след 20 години да открия,че нищо в живота ми не ме кара да се усмихвам...Ами ако усмивката ми си отиде завинаги?Ами ако никога не срещем правилния човек?Какво правим тогава?
Едва на 18 съм ,а емоционално се чуствам изтощена и отегчена сякаш имам живота на 40 годишна стара мома...Една по-тежка раздяла и месеци наред ме е страх да обичам,да се влюбя и най-важното:страх ме е да повярвам в хората и искреността им...А какво правят хората преживели развод?Как се събуждат и продължават да виждат цветовете на света...Аз бих откачила!
Да живееш с някого години наред,да го обичаш и да бъде целия ти свят...И в един момент?Просто край?Това е...Довиждане и кой от където е?
Не го вярвам!
Понякога се връщам назад и откривам колко наивна съм била...Сякаш усещам пак лекотата да вярваш в едно по-добро утро...Днес вече знам,че то никога няма да дойде...Зад всеки ъгъл ни чака опасност,всеки нов човек очаква нещо от нас...Няма безкористни принцове на бели коне...Няма принцеси...Да не би да няма и магии?
Усмихвам се,изпаднала с странна безметежност...Сякаш не ме интересува...Сякаш нямам желание за нова авантюра...Сякаш съм видяла всичко...
Дали ми е по-добре без любов?-Да!...Определено...
Дали ми е по-сигурно?-Не!...Сега просто се нося по течението...