"Вятър див ме понесе
и скитник аз бях - на някъде тръгнах,
а така и не спрях.
Сам от себе си бягах и гонех се сам,
мостове след себе си горях
не оставах следа.
Разни хора вървяха през моя живот -
не запомнах имена
и не исках да ги срещам пак.
Но в една синя вечер сякаш пак оживях -
срещнах странна, хубава
жена, пак обичан бях.
По пътищата вечни на България
ще се върна пак, ще се върна пак.
По пътищата вечни на България
чакаш ли ме там, чакаш ли ме там?
Вятър див пак ме носи
и скитам сега, ала твоите стъпки
скрива нова трева.
Знам, че ще се кръстосат
наш’те пътища пак, знам, че имам
още нощ поне и поне още ден.
По пътищата вечни на България
ще се върна пак, ще се върна пак.
По пътищата вечни на България
чакаш ли ме там, чакаш ли ме там?
Обичам те много
“най-много от всички…
Наистина те обичам много…
Най-много от всички,
които обичах по пътищата…”
по пътищата вечни на България. "
/С. Трифонов/
Няма коментари:
Публикуване на коментар