Понякога в утрото сънливо
сред влажни морски лепкави мъгли...
Събуждам се с усещане щастливо-
в съна ми снощен ти ме посети.
Излизам вън и пак поемам пътя
към всички неизвършени дела.
Не искам в тебе аз да се изгубя!
С живота ще се боря и сама!
Усещам силата как влива се в мене.
Усещам как се будя по-добра.
Без любовта да бъда се научих вече...
Но не ме мисли!Не съм сама!
Аз мога да го имам щом поискам.
Да бъда мога с него всеки ден.
Но не това е всичко е моето утро!
Но не това усмисля моя ден!
Да се усмихвам,да се смея,да обичам-
света,живота,хората край мен...
Това е онова,което искам-
на стара песен,новия рефрен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар