Улавям усмивката ти в слънчевото утро
и ми липсваш все по-силно,и боли...
Спомена за нас ме кара да се будя сутрин,
но знам,че няма да те имам...Забрави!
Недей си спомня всички мои думи!
Недей ме кара пак да вярвам в нас!
С трясък счупих всичко помежду ни.
В грешница лъжовна се превърнах аз...
Губех се в чужда вяра!
Осъмвах в чужди ледени легла!
И своя воля вече нямам,
за да се боря срещу пошлостта...
Фалшиви ценности ти подари ми.
Или в такива ги превърнах аз?
Поглеждам пак в очите ти лъжливи...
Или не бе лъжа измисленото "нас"?
Незнам дори какво желая вече.
Незнам дали те мразя или не.
Понякога в съня си те целувам вечер.
Понакога сърцето злобно те кълне...
Объркана съм!Истина това е!
Не го отричам!Вярно е,уви...
Незнам дали за мене обичта е...
Недей ми отговаря!Забрави!
Леле много е красиво!!! Евалиа! Много ми хареса. Друг е въпроса, че отново е тъжно, но съм сигурен че скоро ще започнеш да пишеш по-позитивни неща. Мачкай! ;)
ОтговорИзтриванеМерси и дано си прав...Макар,че вярвам,че най-хубавите неща,които пиша ТРЯБВА да са тъжни..Защото както обичам да казвам когато ни е най-тежно и самотно музите идват най-често,за да ни правят компания:)
ОтговорИзтриванеНе забравяй, че винаги можеш да използваш един жокер на Ники Кънчев наречен "обади се на приятел". Пробвай, помага. ;)
ОтговорИзтриванеПонякога може би,но...не винаги...Човек понякога иманужда просто сам да изживее трудните си моменти...За да го направят те по-силен :)
ОтговорИзтриване