Имам нужда да крещя,да чупя,да блъскам до омаломощение и да припадна от умора...Имам нужда да плача за теб и да измия със сълзи греховете си...Имам нужда да страдам,за да изкупя вината си...И пак няма да е достатъчно...
Знам,че те обичам с цялото си сърце,но продължавам да бъда раздвоена помежду ви-между моята ПРОЛЕТ-нежна и измамна и моето горещо и солено ЛЯТО...
Сгреших-виновна съм!Постъпвах прибързано,хлапешки,незрало...Вземах грешни решения и правех грешни избори...Сякаш някаква странна сила бе довела до пълното ми умопомрачение...Но не се оправдавам!Не търся извинение!Не съжалявам!Знам,че и да имам втори шанс пак така бих постъпила...Но прости!
Прости ми слабостта!Прости ми непостоянството!Прости ми избора!Просто...Прости!
Няма коментари:
Публикуване на коментар