Разхвърляни и хаотични мисли
разбиват моя стъклен,детски свят.
Изгубили са багрите златисти
мечти те ми от вятъра познат...
Отвява той с леден дъх ограбващ
и малкото останали цветя...
В черно-сиви краски ме оставя
по своя път безкраен любовта.
Повтарям всеки ден и машинално
усмихвам се,но в скритата тъга
улавяш ти в мен болката потайна,
която виждаш само в съня...
И точно там, в онзи свят-магия
заровена далече от деня,
изповедта си грешна тебе ще разкрия
и вяра в "утре" ще ти подаря!
За теб да има!-Аз не се нуждая
от вяра и от слънчеви неща...
Ти,обич моя,трябва да избягаш,
преди да те погубя в самота!
Случайно попаднах днеска на този форум или незнам там точно как да го нарека! Наистина много ми направи впечетление още от първите няколко реда и за това си позволих да се поровя малко по-надълбоко! Така стигнах до извода, че човека които е писал всичко това е някои които много е изстрадал и в момента го е страх от всичко и от всеки! За радост или за беда може да се кажи, че на този етап от моят живот сам горе долу почети на същият етап на развитие и аз! В моя живот също няма много сполуки но за сметка на това има много разочерования ! От първите редове разбирам че тази личност е доста весел и жизнерадостен човек докато изведнъж не става нещо и целия му идеален свят пропада като в бездънна бездна от която няма изгледи да се спасиш и пропадаш все по-вече и по-вече, Но винаги има една малака искра надежда която не угасва! Приятелю като забелязвам от тай да нарека мемоарите ти ако наистина си преживял всичко това което си описал значи наистина много си изстрадал, точно може да се се каже, че и аз сам минал през същите премеждия макар, че житейският ми опит да не е много голям! Но винаги има и хора които да са били до мене в тези тежки моменти като приятелите и семейството които са единствената ми утеха и подкрепа в това сиво и мрачно ежедневие. Както и ако не са те нямаше да мога да се справя с всички тези безлиличносттни хора с които е пълен нашия свят! На пръв поглед като ги погледнеш изглеждат съвсем нормални но погледнеш ли ги директно в очите им виждаш празните души! Защото очите са разковничето на изстината във всеки един човек! От всичко това прочетено установих, че си много силен човек защото преодолял си ти всичките мъки и несгоди и продължаваш с вдигната глава да качиш напред, напред и нагоре из навия широк и безкраен свят!
ОтговорИзтриванеМоже би си прав и съм по-силна от колкото предполагам...Не!Аз знам,че съм силна...Просто понякога това ми омръзва и ми се иска да бъда просто момиче...Да плача и това да не е слабост...Да крещя и това да не е омраза...Да си спомня,че да си човек значи да се бориш и да грешиш...Но винаги да ставаш по-добър!
ОтговорИзтриванеРадвам се че това което си прочел ти е харесало...Нали това е смисъла да пишем-някой да разбира посланията ни :)