Написването на настоящия пост е подбудено от един разговор с моя позната по повод "забуления ми в тайни живота" и слуховете,които се носят около него...
Не,че има кой знае какво,но хората имат странната способност да преиначават нещата,за да ги покажат в най-изродената им форма...Като слушам чуждите разкази чак се отвращавам от себе си...Такава кучка ли съм?
"Нека ви разкажа за прегрешенията на една жена"...Прегрешения?!Но защо?Просто се борех за себе си...
Признавам си-не съм светица...Наранявала съм и съм била зла...Не винаги съм вземала правилните решения за себе си...Предадох единствения човек в живота ми,на когото някога съм казала "Обичам те"...И все пак...Човек съм!
Не се разбирам!Защо заложих целия си свят на карта заради един човек?Заради един месец?...Блъскам си главата в стената и не проумявам защо рискувах всичко...Той ме привличаше неудържимо още от първия поглед,от първата хаплива забележка,от първия неприличен намек...И все пак- Защо плюх на всичко?
Има една песен Райна и Константин-Ти си ми всичко ...Това беше нашата песен със Стаф...Бах му я "подарила" ,за да му покажа,че винаги ще бъда до него...че за мен няма друг...А се държах като глупачка!
Връщам се назад и си спомням само хубавите неща от връзката ни...Спомням си колко бях влюбена...и щастлива...и отдадена...Тъжно ми е,че сега се разминаваме безмълвни...
Понякога ми се иска да можех да върна времето 6 месеца назад...Но знаете ли?... Пак така щях да постъпя!
Съвсем нормално е човек да прави грешки. Важното е после да усмислиш това, което си направил и да го преживееш. Това те прави по-силна. Тъжно е това, което си направила, но помисли отново: Всичко ли е било толкова розово? Едва ли. Заслужава ли си да го мислиш толкова? На този въпрос можеш да си отговориш само ти.
ОтговорИзтриванеНикога не съжалявай за това, което си направила ... Имало си е причина ...
ОтговорИзтриванеСъжалявам за ... хах, някак си неуместния може би пост ... ама се зачетох ... Май открих още един блог за следене :)
Пoздрави и продължавай в същия дух!
Mike