На масата в стаята огромна
лежи откъснат нежен розов цвят...
Защо се чуствам толкова самотна?
Защо в сиво пак е моят свят?
Усмихвам се и сякаш съм щастлива,
и сякаш слънчев пак е моят ден...
Но само аз си знам,че мълчалива
гореща болка пари вътре в мен.
Не ми допада вечния театър,
в скучна роля влизам всеки път...
А ти не можеш да си ми приятел-
в очите виждам чуствата горят...
Така желая истински да мога
да те обичам,да те искам като мъж,
но нещо в мене вече се пречупи...
В душата ми вали пороен дъжд...
Обичам те!Наистина!Така е!
Но ти за мен си просто като брат...
Аз знам,че не достатъчно това е,
по повече сърцето не можа...
Здравей в момента незнам просто как да започна началните си редове, защото всички думи са излишни. Първо моите искрени съболезнования! Как може един човек като тебе които преживял толкова мъка и разочерования в живота да продължат да му се случват беди. Но от няколкото твои редове ми стана ясно, че в този момент ти не си била сама! Е това е най-важното не6то приятелите и семейството винаги да са до тебе така винаги всичко се преодолява много по-лесно. Е това е единственото нещо в което сам сполучил някога че каквото и да правя семейството и приятелите ми са винаги до мене дори и да не взимам правилните решения те винаги ме подкрепят. Вече сам напълно сигурен, че щом тази трагедия не те е сломила и продължаваш с вдигната глава напреде ти си наистина много силен човек които каквото и да му се случи каквото и да стане ти посрещаш проблемите с ведро вдигната глава и с усмивка ги преодоляваш един след друг. Много се радвам, че си отразила моите няколко реда дето бях драснал набързо миналия път, честно да ти кажа въобще не очаквах. До сега не бях писал защото прекалено рядко ми се одава възможността да застана пред компютър. Да наистина ми хареса всичко което ти си описала по един или друг начин в твоите мемоари ако мога така да се изразя. Тези твой слова аз преоткривам себе си и частици от самата ми личност. В някои редове откривам части от моето минало, а в други части от настоящето си. За това „дали не трябва ли да си по-добър човек“, аз също мисля така, че живота и всичко свързано с него е една голяма страст и нека да позволим на тази страст да не завладее и така да ни промени, да станем по-дори хора и така да променим света към по-добро. Но не значи ли да си добър човек в този мрачен, пуст и изстинал свят, все така да си самотен и объркан защото няма кои да ти протегни ръка за която можеш да се хванеш и с помощта на която да можете да промените всичко. Най-накрая да залезе мрачната луна повила с невидимо наметало целия наш живот, и в точно този момент да изгрее жизненото и топло слънце което топли сърцата на всички които му позволят. Но в наши дни това е голяма рядкост някои да разкрие вътрешното си аз. Да разкрие разкрие тази своя част от душата към себе си пък камоли да разкрие тая частица на слабост която крещи за помощ пред някои друг. Всеки е с някакво друго лице пред другите никога не разкрива какво всъщност представлява той самия. Обикновено когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго. И в този момент се затваря в един собствен свят, и започва да отблъсква всички които искат да му помогнат. Защото всеки е преживял много несгоди и огорчения по време на изминаването на своя жизнен път.. Страх го е да не бъде отново наранен по този начин той се озлобява към всичко и всички. Както се забелязва и в изписаните от тебе не един и два реда, че ти си била много пъти наранявана и предавана по един или друг начин и от там колкото и силна да са те направили тези несгоди, ти се страхуваш от непознатото и те е страх да не бъде6 отново наранена и за това с недоверие се обръща6 към всеки непознат които те поздрави по улицата. Защото от една страна не си свикнала на добро отношение от много хора. Съдбата ти е раздавала до сега само лоши карти, сега ти си в очакване на хубава и силна ръка но в този момент идва въпроса дали ще я изиграеш правилно. Заради тази дилема ти може би ще я запазиш за по=късно но дали момента няма да отмине и тази твоя силна ръка да се превърне отново в поредната слабо раздадена. Не знам дали някога си имала чувството, че си свободна , че са ти пораснали криле и можеш да правиш всичко. Та дори и да полетиш. А да не се чувстваш като канарче хванато и затворено в някои стъклен кафез. Също като погледнеш дадена личност в очите да се чувстваш в безопастност, да чувстваш че никои и нищо не може да те нарани, да прреоткрива себе си като по-добър човек. Това ми се беше случвало много отдавна и не вярваш, че ще е възможно да се случи отново, бях затворен в себе си, бях се превърнал в човек като всички останали без душа, без мечти с една дума саможив. Само с едничката мисъл да преживея по някакъв начин деня и живях ден за ден. Но в този момент на моята слабост не знам за радост или за нещастие се появи един човек с които само докато разговарям се чувствам добре, дори в погледа му долавям толкова топлота и разбиране, че не е нужно дори да казва нещо и аз се чувствам превъзходно. Дори се е получавало докато ми говори аз докато го погледна в очите да откривам топлата му душа и добро сърце, че да пропадам в тях и тялом да сам бил там ама духом да съм бил на друго по-добро място. Или духом се извисявал като орел в синьото небе, чувствал съм се като бог и съм имал чувството че всичката сила на света ми е в ръцете и мога да променя света към по-добро. До този момент аз не вярвах, че въобще е възможно да се случи това но ето то е вече факт. Не знам дали до сега ти си изпитвала това чувство ако не си то желая от все сърце да го изпиташ защото по прекрасно чувство от това няма. Пак ти го заслужаваш поне веднъж да се почустваш сигурна и да ти се върне вярата във утрешния ден. Защото след това ти вече ще знаеш че не си сам в този студен свят и че има възможност да се оправи всичко. Като гледам днешния ден нещо не ти е допаднал, по принцип не трябва ли точно днеска да си щастлива и да забравиш за всичко що е болка. Но вместо това ти пак си сломена и затворена в себеси. Докато вчера си писала, че всичко е наред и изведнаж в най-неочаквания момент всико пак се срива и ти си унила но защо пак ти се питаш сигурно защо пак на тебе се случва. Но виж има и добра страна и лоша. Лошата е, че просто несподелените чуства са гадно нещо както за единия така и за другия и няма да можете да се погледните скоро в очите както преди но има и добра, а тя е че ти показва че си все така желана и обичана от хората които са зад тебе. Еми това е от мене за сега. Желая ти всичко най-хубаво най-вече много усмивки и хубави преживявания и дано ти успееш да промениш света към по-добро защото аз до сега не успях но все още има надежда :)!
ОтговорИзтриванеМхм :) Доста си писал и съм наистина исненадана от живият ти интерес към драсканиците ми...Да кажем,че когато не можш да отвърнеш на някого и по-лошо от колкото когато на теб не ти отвръщат..Поне за мен..Иначе денят ми си беше мн хубав...наистина..Но ми се иска да мога да накара човека отсреща да се почуства поне на половина толкова щастлив,колкото той ме кара да се чуствам..А не мога!
ОтговорИзтриванеИмаче...наистина съм имала доста разочерования...Но вярвам че утре ще дойде по-усмихнато..Защото съм го виждала и знам че е там-точно зад ъгъла :)